Провадия е наследник на възникналата през V век византийска крепост Проватон (Проват). Българският средновековен град-крепост на същото място се нарича "Овеч". Останките от тези крепости са непосредствено над града в местността "Ташхисар". В различни източници се среща още и с имената "Бурфанто", Овечград.
През XIII-XIV век градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център. Тук идвали търговци чак от Дубровник и от Армения. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Търново, Преслав, Червен, Дръстър, Средец. Наричали са го и Първада, Правадъ, но в крайна сметка остава днешното Провадия, почти съзвучно с първото гръцко наименование на селището. Дълги десетилетия тук са се произвеждали прочутите “пеещи каруци” (над 3000 годишно), така поетично възпяти от Йордан Йовков. През 1844 г. е издигната църквата “Св. Никола”, а в 1849 г. е открито светско училище с пръв учител Райко Блъсков.
След Освобождението Провадия се развива бързо и в момента е западната брънка на промишлената ос Варна-Девня-Провадия. На 6 км югоизточно, край гара Мирово, е едно от най-големите находища (с дебелина 3900 м) у нас на каменна сол, на базата на което се получава готварска сол. Всички пътешественици, посетили някога града, говорят с възхищение за красотата му - “Няма по-чудесно място от това!”, “Забележително място!”, “Град с изглед твърде хубав!”, “Безподобен град!”
